ВЕЛИКОТО ИМЕ НА ОДРИН И ОДРИСИТЕ
АВТОР:МИЛЕНА ВЪРБАНОВА

ПРОЧЕТИ ПЪЛНАТА ВЕРСИЯ НА ТЕКСТА В БЛОГ.БГ

ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!
ТОЗИ,КОЙТО РЕШИ ДА ПОЛЗВА ОТКЪСИ ИЛИ ИДЕИ ОТ СТАТИЯТА,ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИ РАЗРЕШЕНИЕ ОТ АВТОРА

ПЕЛАСГЪТ - БЯЛ И КОСМАТ

ВЪВ връзка с предишната ми статия "КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ.БЯЛА ЗЕМЯ" трябва да направя едно важно допълнение.Изследвайки произхода на имената Пелий,Пелей( митологични герои,споменати от Диодор  Сикул,Аполодор и пр.)освен пълното съответствие с понятието "бял",ми направи впечатление и връзката с думата "кожа",косъм---в  италианския език,но и във всички латински езици -pelle, pello.Смятам,че това понятие е в пряка връзка с физическите характеристики на атлантите,предадени и на техните арийски потомци.Силно окосменото мъжко тяло,брадата и мустаците,отличаващи ариите от другите земни расис,са белег ,предаден от атлантите,ведно с бялата кожа.Ето защо между bel  и pel ,бял (хубав) и космат ,няма разлика.Те имат един произход-бялата  цивилизация.


ТОВА ДОПЪЛНЕНИЕ,ВМЕСТЕНО В СТАТИЯТА "КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ.БЯЛА ЗЕМЯ" Е  ПУБЛИКУВАНО  И ВЪВ ВЕСТНИКА НА СБП "СЛОВОТО ДНЕС".
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!

КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ. БЯЛА ЗЕМЯ

(Статията е публикувана в българска медия и на моя сайт: peak-bulgaria.info
Всички авторски права са запазени!)
СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА И ВЪВ ВЕСТНИКА НА СБП "СЛОВОТО ДНЕС"

КОГАТО ме питат: "Защо в тезите си използваш преди всичко езикови доказателства?", аз отговарям: "Защото Бог е Слово."

С това изречение започва Новият Завет, но отвъд всички идеи, които е вложило в него човечеството, то е просто "буквален" превод на първия знак от арамейската азбука - "alof" - "aloh". На арамейски "Aloh" означава Бог, което мигновено ни препраща към "аллах", но, разбира се, арабите са заели тази дума в една много по-късно епоха. В арамейското "Aloh" веднага се откроява понятието "loh" - Логос, Слово, Слог.

Арамейското А-Б звучи така: "Алох (Алоф) Байт", като "байт" (байто) е "къща" в ежедневния език, който и днес се говори в мъченическата земя на тоя древен народ, разделена между Турция, Сирия, Ливан, Израел и Ирак. Но "байт"може да означава и "бит", а също и "битие". Така че още с първите си букви арамейското писмо ни обявява: "Бог е" или "Боговете са (живеят, съществуват)".

"Aloh" изразява божествената същност -Логоса- в чистата й форма. Но всички най-древни религии се характеризират с двуначалие - Добро и Зло. Бог Баал(Бел, Балох), Доброто начало, е във вечна борба с Молох (Абсолютното Зло, Сатана, Дявол). В арийския свят този антагонизъм се изразява на езиково и писмено равнище най-често чрез противопоставянето на звуците и буквите "б" и "м":

добро, благо, bonum, bene -
зло, malum, mal, male

битие, vivere (лат. ), като началният звук v e вариант на b -
сМърт, marg (иран.), mors, mort, morte
бяло, alBa (лат. ), blanc, bianco -
черно, мрак, mela, melasa (гр. )
голям, бая, бол, big -
мал, малък, small

Антагонизмът между Баал и Молох се проявява и в противопоставянето на мъжкото и женското начало:

баща, pater (звуците p и b често преминават един в друг), babbo, бат, батко, брат -
майка, mather

В древните религии жената е потенциален служител на Злото, изкусителка - виждане, което е отразено и във Вехтия Завет (Тората), както и в християнската практика(без да почива на нищо, казано в Четвероевангелието, напротив, Исус защитава жената), явно следвайки дохристиянската традиция. Колкото и почитана да е Богинята Майка - Ма, нейната земна (черна) природа я противопоставя на мъжкото естество Ба, Бе, управлявано от по-висши стихии, първородно и по-близко до небесното, "бялото" начало - Баал, Baloh.

Подчертавам - в тези обяснения се водя от убеждението си, защитавано в ред мои статии, че арамеите и гърците(данайци) не са семитски народи и че т. нар. древногръцки език е всъщност тракийски. Използвам постоянно езикови примери от българския език, защото се уверих, че той е универсален и най-близък до санскритския от всички европейски езици.

Дори само чрез българския език, предвид универсалността му, можем да преведем името или по-скоро епитета (защото имената на върховните богове са непознаваеми), Baal като "Бял". Това име (епитет) съществува и във вариант Bel, което във всички латински езици означава "красив" и очевидно произлиза от думата "бял", отразявайки разбирането, че бялото, белият цвят, бялата кожа, са красиви. Но защо върховният Бог на Доброто се свързва точно с понятието "Бял"? Отговорът на този въпрос може да разсече един гордиев възел в нашата историческа наука и да разреши един отколешен спор, разгорял се особено напоследък между изследователите, числящи се към т. нар. ново или алтернативно историческо познание. Това е крайъгълният проблем на българската историография, занимаваща се с дълбоката древност, а именно: "Кои са тайнствените пеласги, основоположници на европейската цивилизация?"

Известно е, че на гръцки "пелагос" означава "море". Всъщност тази дума се използва най-вече, за да се обозначи Бяло (Егейско) море, а иначе "море" на гръцки език е "таласос", очевидно произхождащо от тракийското и българско слово "талаз", вълна. Винаги съм се питала откъде е взело името си "Бяло", това море, което свързваме с люлката на европейската култура - дали от някакъв особен цвят на водата или от минералите на скалите по крайбрежието и дъното?Отговорът за мен дойде неочаквано, в деня на Света Пелагея. Някак случайно и лениво се заинтересувах от произхода на името на тази, както ми се струваше, не толкова важна светица и открих, че то означава "морска". Щях да се задоволя с това обяснение, ако текстчето не съдържаше в края си добавката, че "пелагея" значи и "отвъдморска земя". Една позната камбана зазвънтя в мен и щеше да пръсне гърдите ми!Трябваше само да заменя "п" с "б", защото често гърците произнасят и записват като "п" българското и тракийско "б". Полученото "Бела- гея" изведнъж сякаш раздра плътната завеса пред очите ми. "Бела - гея", Бялата отвъдморска земя, можеше да бъде само Атлантида, великата цивилизация, , чиито оцелели синове са дарили своя културен модел на новото човечество. Внезапно всичко се подреждаше и заставаше на мястото си - имената на древни градове като македонската столица Пела (Бела), идентични с тези на множество селища в днешната българска територия -Бяла, планината Беласица и пр. и пр. подобни названия указваха местата, където са живели техните оцелели общности, обкръжени от "новите хора". В басейна на Бяло море, по неговите архипелази и специално на о-в Крит тяхното присъствие е било особено интензивно, ето защо морето е наречено "Бяло". Имена на митични герои като Пелий, цар на Йолк, син на Посейдон (Посейдония е друго название на Атлантида) и Пелей, съпруг на морската богиня Тетида, баща на Ахил, намираха своето истинско звучене като Белий и Белей(Бельо). Всъщност в атлантския произход на Ахил бях сигурна и преди(посочвам го и в книгата си "Атланти и чудовища"), имайки предвид, че е син на морска богиня, че е внук на Еак, един от съдиите в подземното царство, че доспехите му са изковани от самия Хефест и че поданиците му са наречени"мирмидонци"т. е. "мравки", сякаш са гледани отгоре надолу от същество с наистина колосален за човешките мерки, ръст.

Заключението, че понятието "Бял" - "Баал" е свързано с атлантската раса, се потвърждава и от названието "Беловодие" на подстъпите към Шамбала, чийто смисъл, според мен, освен очевидния "бяла вода", е и "път, вход, водещ към страната на Белите". Белуха се нарича и най-високият връх на Алтай, свързан, според съвременните руски изследователи, със следите от прастара култура, както и чрез дълбоки подземни галерии - с Хималаите.

По такъв начин понятието "пеласги", транскрибирано като "беласги" придобива по-отчетлив силует. Според древните гръцки автори елините са грабнали голяма част от културните си достояния именно от пеласгите, нещо повече, Херодот твърди, че атиняните, най-цивилизованите гърци, са кръвна и духовна сплав от елини и пеласги. Омир, за чийто тракийски, а не гръцки, произход многократно съм привеждала доказателства, в прекрасното си описание на Крит в "Одисея" (XIXПесен), съобщава за няколко етноса на острова, сред които се откроява "племе свещено пеласги". Но той не се спира на никакъв техен характерен физически белег, вероятно защото съвременниците му са били наясно как са изглеждали пеласгите, а може би и защото пеласгите - "беласги", по негово време вече са изгубили много от специфичните черти на атлантите. Това ме навежда на следната мисъл - в латинските езици суфиксът "-asc", "-asca", "-accio", "-asse", прикрепен към дадена дума, означава дериват, влошено качество, подобие на истинското. Възможно е в древността този суфикс да не е придавал негативния смисъл, който носи сега, а просто да е имал значение на "потомък", "произлизащ от". Според мен "пеласг", "беласг", в случай, че не означава директно "атлант", "идващ от Бялата земя - Бела-гея", може да има смисъл на "потомък на атлантите, белите", в чиито жили вече тече кръв, смесена с тази на новото човечество. Един "метис" - в най-благородния смисъл на тая дума - носител на културата и бялата кожа на своите атлантски деди, но изгубил грамадния ръст, придобил в голяма степен физическите черти на съвременния човек. Той вече е посредникът и транслаторът на цивилизационния модел. В книгата си "Атланти и чудовища" заявявам, че атлантите са родоначалници на тракийските династии(факт, отразен в т.нар. древногръцка митология), че са предали своите познания и са смесили своята кръв, както с тази на траките и българите, така и с тази на други древни народи. Според мен бялата кожа на ариите е наследство от атлантите. Те стоят в основата на физическия облик и творческия потенциал на бялата раса.
Интересно е как атлантите са назовавали своята раса. Производното от Атлантида (Посейдония)слово "атланти" явно е обозначение на техния географски произход - подобно на "европейци", "африканци"- и може би дори не е самоназвание, а им е дадено от новото човечество - така, както зовем( понякога съвсем погрешно) коренните жители на Новия свят "индианци", "американци" и пр. Кое специфично слово обаче са употребявали самите те, за да изразят за себе си това, което ние влагаме в понятието "човек" - т.е. собствения си вид и произход?

Убедена съм, че това е думата "Бог" - да, точно това кристално слово, влязло без промени и примеси в лексиката на българите, техните най-преки наследници, а оттам и в речника на други народи. Удивително е на колко места по цялата планета е разпространено това обозначение и навсякъде, където се среща, то има почти еднакво звучене и сходен смисъл:

град Богор в Индонезия
планина Бокор в Камбоджа
Gmina Bogoria, воеводство в Полша
град Бангор в Уелс
град Бангор в Сев. Ирландия
езеро Богория в Кения
село Богория в Бопалгар Техсил
(Bopalghar Tehsil), Джодпур, Раджастан, Сев. Индия, до границата с Пакистан

Забележително е названието Бопалгар, което директно свързва понятието Бог с нашия етноним - palgar, balgar. В някои езици (напр. в унгарския) полгар означава гражданин, но това понятие пак има историческа връзка с българския етнос.

Още по-интересно е, че големият град Бопал, столица на днешния щат Мадя Прадеш, е основан през 11 век от владетел на име Божа Дева от династията Парамара, начетен познавач на Писанията. На 28 км от Бопал(име, което носят и други селища в Индия), се намира древният център Божпур, известен с паметниците си, сред които е най-старият храм, посветен на Шива - Божешвар, останал недовършен. Смята се, че храмът е предназначен за царствени погребения и наистина, в зоната са открити триметрови скелети на исполини. Съществува индоевропейски език, наречен божпури, който се говори в Индия и Непал.

Римските историци Плиний Стари и Страбон съобщават за царе на име Бокх(Богус) и Богоду (Богодух?), владетели на Мавритания. В тази епоха това е бяла страна, населена с гетули. По името на Богоду, тя започва да се нарича Боготиана. Не смятам, че са случайни и названията на аристократичните рангове в старата българска държава - боили(високи, висши), багаини и багатури.Понятието "big"- "голям" в английския език,според мен,също произлиза от "Бог".
От особено значение е и названието Багала на превала, водещ в долината Рингмо и свещеното езеро Паксунда( на непалски: Белоснежното езеро), сочено от ведическата традиция като вход към Шамбала.

Тези и много други имена и факти, ме карат да заключа, че именно "Бог" за атлантите е словото, съответстващо на понятието "човек" и "човешки род " за нас. Не всички "богове"са загинали вкупом при катаклизма, потопил континента-майка. Тази глобална цивизация е покривала цялата земя и колониите й дълго след потопа са били огнища на културно онаследяване. Един любопитен детайл към казаното дотук, е фактът, че магьосниците от втори ешелон на религията вуду, разпространена първоначално по западното(атлантическо)крайбрежие на Африка, намиращо се срещу вероятното местонахождение на Атлантида в океана, се наричат "бокори" - явно, те са част от човеците, попили "черната страна" на тази "бяла" цивилизация.
Българският народ е единственият, който всеки ден хилядократно обявява на света своята принадлежност към расата на Белите Богове със самото произнасяне на местоимението "Аз!". В това местоимение 1 л.ед.ч. , което всеки от нас изрича, отнасяйки го към собствената си личност, се съдържа съкровеният български генетичен код. Ето защо:
Неотдавна бе доказано, че понятието "Аси" – "Асени", "Асини" с което са назовани скандинавските богове, обитаващи небесната страна Ас-гард (Ас - град), означава "Бели". Същото название носи монетата аспра - сребърна, бяла (тракийска, а не гръцка дума), както и множество планински върхове, наречени "Аспромонте" (Бели връх) в Италия. Великата българска династия Асеневци, извела нашата държава към една от епохите й на най-светъл възход, носи двойно потвърждение на своята расова и духовна наследственост - Асен Белгун. Известно е, че цар Калоян е бил красавец (това е запечатано в името му) с огромен ръст - над два метра.

Аз стигам още по-далеч, като разкривам съкровището, вложено в нашето българско "аз" (тавтологията не е случайна). Асен-белгун е всеки с кръв и род български. Откривам това наследие и в името на цял континент, най-големия на земята - Азия, утроба, люпилня на древни цивилизации. Той е бил "бял" преди взривното размножение и завоеванията на жълтите народи. Нещо повече - дръзвам да "изляза на борба със стихиите" и да заслужа гръм и мълнии да се посипят по главата ми, защото ще оспоря един наш сакрален културен възглед, осветен от традицията и авторитетите на епохата от Възраждането насам - тълкуването на нашето А-Б. Смея да разчета в първите знаци на българската азбука - Аз Боуки - посланието:  "Белите Богове. . . ". Всъщност няма никакво светотатство - писменият знак, буквата (законът), са дар за човечеството от Боговете. Арамеите винаги са знаели, че тяхното понятие за буква - "агарта"- е идентично с названието Агарта, другото име на Шамбала, страната на Безсмъртните.

Всички авторски права са запазени!

ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ

ЕДНО от остроумните утешения на напредващата възраст е, че макар да не виждаме вече буквите отблизо, забелязваме отдалеч идиотите. Бях сигурна,че половин век плюс почти едно десетилетие,изминали от рождената ми дата, са ме дарили с тази спасителна способност на вътрешното зрение, нещо повече, вярвах, че за мен тя е вродена. Но явно,има моменти, когато натрупалите се обстоятелства,замъгляват това бдящо око, което ни пази от съприкосновение с посредствеността и съхранява нашата аура на вътрешен мир и самоуважение.Една от най-тежките драми на емигрантския живот, който съм принудена да водя вече двайсет години, е интелектуалната самота, невъзможността да споделяш заниманията си и да си част от този чудесен обмен, от този постоянно протичащ флуид, който наричаме духовен живот на собствения народ.Така дори чистата радост от откритията се превръща в горчивина.Издадените книги,публикуваните статии, не заместват директното общуване, те са само бутилки с послания, хвърлени в океана,а корабокрушенецът остава  сам да се гърчи на пустия бряг. Когато тази мъчителна неудовлетвореност, която изпитва не само изкушеният в науката, но и всеки интелигентен емигрант в чужда чужбина, се съчетае и с верига неудачи в ежедневието, тогава човек губи компаса си и става жертва на идиотите, от които цял живот се е пазил. Един от върховните съвети,които ни дава Пушкин е "не оспаривай глупца!" Признавам,престъпих го и ето как:

Преди седмица за пръв път в живота си реших да участвам в "историческа" дискусия в Интернет, под статията на едно лице,разглеждаща тема, по която съм работила и която ми е близка. То беше като подхлъзване и цамбурване в помийна яма. Бях съгласна с общите заключения на лицето,които съвпадаха с моите( публикувани преди три години), но обясненията на ред важни понятия,които изграждаха логическата структура на публикацията му, според мен бяха повърхностни и неверни, така че просто му съобщих моите транскрипции и отбелязах в кои мои публикации могат да бъдат намерени. Ужас, все едно че хвърлих камък в жабуняка. Двама представители на помийната фауна, истерично ме погнаха с намерение да ме разкъсат - единият поради своя очевиден психиатричен статус, а другият - поради страховит интелектуален дефицит. И двамата бяха явно отколешни "дискусионни" спътници на автора на статията, така както пановете и сатирите са неделима част от шумната свита на "божествата" (поставям думата в кавички само в този случай), като при това оставаха "анонимни". Куриозно е, че вторият анонимен, който бе превърнал "дискусията" в монолог на простащината, се подписваше с фарсовото "проф.д.и." и май наистина е преподавател по история в някакво, макар и дълбокопровинциално, но все пак висше учебно заведение. Той стръвно ме обвиняваше в ненаучност като под "научност" разбираше най-примитивната и дребнава схоластика, от която по-изтънчените догматици в науката отдавна са се отървали. На всичко отгоре бе скаран с   елементарните граматични правила, езиковата му култура бе на тройкаджия в прогимназията.Това бе парад  на невежеството ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА(Е.Ротердамски), които в мое лице бяха открили вечния си враг - неординерно мислещия човек и бяха във възторг от възможността ритуално да го линчуват и поведат към кладата. А тази възможност, уви, им дадох самата аз, влизайки в обречено сражение с бронираната и всесилна в България посредственост. Само си представете какви влечуги населяват катедрите на нашите университети, какви безименни и безлики карикатури плюскат от държавната ясла и осакатяват младото поколе ние. Способните хора в нашата страна са напълно маргинализирани от повсеместното разплождане  на тези човекоподобни, покорили  "с пълзение" академичните, административни и политически "висоти". Карнавалът на тази "дискусия" беше точно отражение на зловещия духовен погром над нашето общество, пък и над целия човешки род. Дойдоха времена, в които ,както казва Джагаров "глупец ще те учи на ум, безчестник на чест ще те учи".
Въпреки рицарската защита на моята личност и на методите ми,оказана ми от други участници във форума", авторът на статията и арбитър в дискусията, в крйна сметка се солидаризира с "и.д.проф." и ме блокира - поради нулевата ми толерантност  към  атаките на глупците. Жалката ми печалба от цялата нелепа ситуация в която сама се набутах, бе че направих бърз морален скенер на когото трябваше. По принцип, този, който ви уверява, че е обуздал егото си, е роб на егото и не търпи възражения. Този, който твърди,че е чувствителен, всъщност е лишен от тънки антени и пр.и пр. Стара като света е максимата, че когато някой проглушава слуха  ви с притежанието на някакво морално качество, в действителност е лишен тъкмо от това качество.

Хайне се е провикнал: "Идиоти, с камъните, с които ви убих, си издигнахте паметници!" Съзнавам, че пишейки настоящия текст, произнасям дитирамби на подобни лица със самия факт, че се занимавам с тях. Но се чувствам осквернена. Стоя под душа и пак усещам смрад на скунксове. Имат  право в едно - не те дойдоха при мен,а аз се гмурнах при тях .
Това, което обаче не подценявам никога, е маймунската джебчийска сръчност на разните анонимници. Атаките на безименните в подобни "дискусии" много често целят да провокират гневния изследовател и да изтръгнат информация,която после да публикуват под собствено име и подпис. Ето защо реших отново да представя моите идеи за произхода и значението на имената, които посочих в плачевната "дискусия". Те вече са оповестени в моите книги и статии,но някои от тях са останали сгушени между страниците и не са намерили широка публичност. А добре известно е правилото, че да за да опазиш нещо от кражби, трябва да го предложиш на всички.

КРИТ - Според мен името на острова произлиза от особения му статут на научна база и изследователски център. Чий център? Ще предизвикам вероятно хули, не много по-различни от гореописаните, но става дума за едно от последните блестящи огнища на атлантската цивилизация, предала своите познания и готов културен модел на новото човечество и преди всичко на траките/българите. Няма да повтарям написаното в книгите ми "Връх България"и "Атланти и чудовища". Прочутият "диск от Фестос" доказва с разказа си това присъствие и това грандиозно предаване на знания - той не е пиктографско писмо, а паметен медал, завет, използващ недвусмислени символи. Формата и съдържанието го причисляват към артефактите от рода на т.нар. Календар на маите, който със сигурност е по-древен от културата Майа. Накратко - Крит означава "скрит", "крипта", скривалище и е в пряка връзка със съществувалия на острова Лабиринт. В България и Италия днес има едноименни селища - Крета. Смисълът на  понятието "писмен знак", "писание - скрипта - има същият произход.

ЛАБИРИНТ - Според мен първоначалният смисъл е "работилница" и той е свързан с "лабрис", двойната брадва, обозначавана като сечиво, оръдие на труд, на работа. И днес съществува словото "labor", "lavoro" - работа. "Лаборатория" означава работилница. Това подтвърждава идеята, че древният Лабиринт е бил тайна работилница за научни опити и изследвания.
КНОСОС - Извеждам го от словото, означаващо "познание" - гноси, "сognoscere" (гр. и лат. глагол). И днес на италиански "познавам" звучи като коношере, а на англ.глаголът е "know". На старобългарски понятието "книга", иманентно свързано с познанието, е "кънига". В Италия има две селища, трайно свързани с идеята за "познание" - и двете се наричат Каноса. Това в Пулия е изключително древно.

СЕТЯ - древен град на о.Крит. На Италийския п-в също има град с такова име - Сетя (Сетия), днес Сеци. Тази Сетя е била град на волските, в които имаме всички основания да разпознаем част от древните българи.Сетя обаче е и име на древно селище,днес голям град, в обл.Киндвара, щат Мадя Прадеш, централна Индия. На санскрит името означава лихвар, богат, знатен, но също и мост. Може би защото при преминаването на мостовете са се плащали такси, които са обогатявали някои обществени слоеве. Значението на sethya и seth като знатен,лихвар, с доловимото му негативно звучене може да бъде свързано с епитет на бог Сет, но в никакъв случай не със "сетен, последен", каквото е обяснението на автора на статията за която стана дума.

ГОРДИЙ - името на фригийския цар, баща на Мидас, директно се извежда от прилагателното "горд", което и в съвременния български език, и в древнотракийския, има един и същ кристално ясен смисъл. И днес е в употреба келтското име Гордон, Гордън, което означава горд и което с гордост е носил великият Джордж Ноел Гордън Байрон, наследник на горд шотландски род по майчина линия. Град Гордион означава "град на Гордий" с характерния за траките и етруските суфикс за притежание "-ион"- съответстващ на -"ов". Гордивия е древно селище на о.Крит, а Гордевио е село в швейцарския кантон Тичино,пазещ древната топонимия на лепонците (leponzi), част от етруските. Подчертавам, че няма нищо общо с "город", както свободно съчинителства въпросният господин.

ЕТРУСКИ - В много мои публикации отдавна вече твърдя,че това не е самоназвание,а епитет на този велик народ, който директно можем да свържем с българите и част от който са доблестните волски и лепонци. Името на р.Янтра означава буквално "машина "на санскрит.Това е чистата санкритска форма.В българския си вариант "етър"
думата е обозначение за работилници, сечива, трудова дейност. "Народ, работещ със сечива" - това е престижното название, дадено от другите,на славния висококултурен народ, наричащ сам себе си расени. Расени извеждамм от прадревното понятие "Рас", в арийската древноиндийска традиция "Радж" - цар, произлизащо от лъч,светъл.Древнотракийското име Раскупор можем да преведем като царски син,а може би и като "потомък на расените", етруските.
В книгата си "Връх България" давам отговор и на прочутата главоблъсканица с РУШКИТЕ БУКВИ"споменати в Жтиетооо на Кирил, написано от Климент Охридски. Очевидно става дума за ЕТРУСКИ ( ЕТРУШКИ) ИЛИ РАСКИ(РАШКИ) БУКВИ.НИЩО ОБЩО С "РУСКИ БУКВИ", потому что ЕТРУСКИ вовсе не русски.

МАДАРА, МАДРАС, МАТЕРА - Буквално "майки" мн.ч. санскрит( вж.Връх България, "Атланти и чудовища")

КАНАРИИ - Названието на о.Канариа и на едноименния архипелаг се извежда от прадревното понятие"канара", а не от canis - кучета, вж.статията ми публикувана в блога.

МОАВИТИ, МОАИ, МОХАВЕ  - Това сякаш бродещо по всички континенти и епохи име,привлече наскоро вниманието ми. Древният палестински народ,чийто произход нямам за цел да изяснявам тук,носи същото название като нативо-американския народ МОХАВЕ, дал името си (а според мен взел името си) от обширната пустиня МОХАВЕ, обхващаща територии от съвр.щати Южна Калифорния, Юта и Невада. Но, о чудо, това название съвпада до неприличност и със загадъчното слово МОАИ, с което древните жители на о.Пасха са обозначавали каменните гиганти,от които са изпитвали панически страх. Смисълът на товапрадревно име може да бъде разгадан с помощта на последните геофизични изследвания, направени в пустинята МОХАВЕ. Приборите от най-ново поколение са засекли ужасяващи звуци,издавани от песъчинките или дори от вътрешността на дюните, а може би и от каверни под повърхността. Това за мен обяснява и названието на странната пустиня Сонора, в която МОХАВЕ преминава. Последното идва не Ностра Сеньора Мария, а от понятието "звук", първото нещо, с което асоциираме името Сонора, когато го чуем. Остава да приемем,че Моаите са говорещи,предаващи, транслиращи звуци и мисли от човешкия към божествения или подземния свят и обратно. Такива "говорещи" статуи - като Мемноновите колоси - са описани в древността. А какви говорещи и с кого говорещи са били древните МОАВИТИ, които са истински или набедени поклонници на Молох, е въпрос на бъдещи изследвания.Едно всеизвестно слово, вероятно много по-древно,отколкото ни се струва,иде да потвърди идеята ми - мохабет, разговор.

И накрая - като щедър дар за читателите на  настоящата ми статия,хвърлям в ръцете им един ключ.Всяко неведомо понятие от тракобългарския ареал има своя звуков и смислов еквивалент в санскрит,езика на езиците.Освен това бъдете смели,не се бойте от насмешките на духовното простолюдие,а превеждайте чрез съвременния български език посланията на дълбоката древност. Ние, българите, държим в ръката си шперц към тайните на миналото, завещан ни от нашите велики предци. Той никога няма да ни подведе.

Търсете не само хоризонтални паралели в знаците и имената на различните народи - така има голяма вероятност да се подведете и винаги ще работите "на парче". Извеждайте тези прилики по вертикала, издълбоко - те са резултат от единен прастар носител на цивилизация и култура, когото все още не смеем да назовем.


О, неразумни и юроде,преди да хвърлиш камък срещу мен,прочети какво съм написала.


ИНФОРМАЦИЯТА В ТАЗИ СТАТИЯ Е ЧАСТ ОТ МОИ ПУБЛИКАЦИИ  В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ  ИСТОРИЧЕСКИ СПИСАНИЯ, В ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ И МОИ ВЕЧЕ ИЗДАДЕНИ КНИГИ.
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ.