ПЕЛАСГЪТ - БЯЛ И КОСМАТ

ВЪВ връзка с предишната ми статия "КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ.БЯЛА ЗЕМЯ" трябва да направя едно важно допълнение.Изследвайки произхода на имената Пелий,Пелей( митологични герои,споменати от Диодор  Сикул,Аполодор и пр.)освен пълното съответствие с понятието "бял",ми направи впечатление и връзката с думата "кожа",косъм---в  италианския език,но и във всички латински езици -pelle, pello.Смятам,че това понятие е в пряка връзка с физическите характеристики на атлантите,предадени и на техните арийски потомци.Силно окосменото мъжко тяло,брадата и мустаците,отличаващи ариите от другите земни расис,са белег ,предаден от атлантите,ведно с бялата кожа.Ето защо между bel  и pel ,бял (хубав) и космат ,няма разлика.Те имат един произход-бялата  цивилизация.


ТОВА ДОПЪЛНЕНИЕ,ВМЕСТЕНО В СТАТИЯТА "КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ.БЯЛА ЗЕМЯ" Е  ПУБЛИКУВАНО  И ВЪВ ВЕСТНИКА НА СБП "СЛОВОТО ДНЕС".
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ!

КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ. БЯЛА ЗЕМЯ

(Статията е публикувана в българска медия и на моя сайт: peak-bulgaria.info
Всички авторски права са запазени!)
СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА И ВЪВ ВЕСТНИКА НА СБП "СЛОВОТО ДНЕС"

КОГАТО ме питат: "Защо в тезите си използваш преди всичко езикови доказателства?", аз отговарям: "Защото Бог е Слово."

С това изречение започва Новият Завет, но отвъд всички идеи, които е вложило в него човечеството, то е просто "буквален" превод на първия знак от арамейската азбука - "alof" - "aloh". На арамейски "Aloh" означава Бог, което мигновено ни препраща към "аллах", но, разбира се, арабите са заели тази дума в една много по-късно епоха. В арамейското "Aloh" веднага се откроява понятието "loh" - Логос, Слово, Слог.

Арамейското А-Б звучи така: "Алох (Алоф) Байт", като "байт" (байто) е "къща" в ежедневния език, който и днес се говори в мъченическата земя на тоя древен народ, разделена между Турция, Сирия, Ливан, Израел и Ирак. Но "байт"може да означава и "бит", а също и "битие". Така че още с първите си букви арамейското писмо ни обявява: "Бог е" или "Боговете са (живеят, съществуват)".

"Aloh" изразява божествената същност -Логоса- в чистата й форма. Но всички най-древни религии се характеризират с двуначалие - Добро и Зло. Бог Баал(Бел, Балох), Доброто начало, е във вечна борба с Молох (Абсолютното Зло, Сатана, Дявол). В арийския свят този антагонизъм се изразява на езиково и писмено равнище най-често чрез противопоставянето на звуците и буквите "б" и "м":

добро, благо, bonum, bene -
зло, malum, mal, male

битие, vivere (лат. ), като началният звук v e вариант на b -
сМърт, marg (иран.), mors, mort, morte
бяло, alBa (лат. ), blanc, bianco -
черно, мрак, mela, melasa (гр. )
голям, бая, бол, big -
мал, малък, small

Антагонизмът между Баал и Молох се проявява и в противопоставянето на мъжкото и женското начало:

баща, pater (звуците p и b често преминават един в друг), babbo, бат, батко, брат -
майка, mather

В древните религии жената е потенциален служител на Злото, изкусителка - виждане, което е отразено и във Вехтия Завет (Тората), както и в християнската практика(без да почива на нищо, казано в Четвероевангелието, напротив, Исус защитава жената), явно следвайки дохристиянската традиция. Колкото и почитана да е Богинята Майка - Ма, нейната земна (черна) природа я противопоставя на мъжкото естество Ба, Бе, управлявано от по-висши стихии, първородно и по-близко до небесното, "бялото" начало - Баал, Baloh.

Подчертавам - в тези обяснения се водя от убеждението си, защитавано в ред мои статии, че арамеите и гърците(данайци) не са семитски народи и че т. нар. древногръцки език е всъщност тракийски. Използвам постоянно езикови примери от българския език, защото се уверих, че той е универсален и най-близък до санскритския от всички европейски езици.

Дори само чрез българския език, предвид универсалността му, можем да преведем името или по-скоро епитета (защото имената на върховните богове са непознаваеми), Baal като "Бял". Това име (епитет) съществува и във вариант Bel, което във всички латински езици означава "красив" и очевидно произлиза от думата "бял", отразявайки разбирането, че бялото, белият цвят, бялата кожа, са красиви. Но защо върховният Бог на Доброто се свързва точно с понятието "Бял"? Отговорът на този въпрос може да разсече един гордиев възел в нашата историческа наука и да разреши един отколешен спор, разгорял се особено напоследък между изследователите, числящи се към т. нар. ново или алтернативно историческо познание. Това е крайъгълният проблем на българската историография, занимаваща се с дълбоката древност, а именно: "Кои са тайнствените пеласги, основоположници на европейската цивилизация?"

Известно е, че на гръцки "пелагос" означава "море". Всъщност тази дума се използва най-вече, за да се обозначи Бяло (Егейско) море, а иначе "море" на гръцки език е "таласос", очевидно произхождащо от тракийското и българско слово "талаз", вълна. Винаги съм се питала откъде е взело името си "Бяло", това море, което свързваме с люлката на европейската култура - дали от някакъв особен цвят на водата или от минералите на скалите по крайбрежието и дъното?Отговорът за мен дойде неочаквано, в деня на Света Пелагея. Някак случайно и лениво се заинтересувах от произхода на името на тази, както ми се струваше, не толкова важна светица и открих, че то означава "морска". Щях да се задоволя с това обяснение, ако текстчето не съдържаше в края си добавката, че "пелагея" значи и "отвъдморска земя". Една позната камбана зазвънтя в мен и щеше да пръсне гърдите ми!Трябваше само да заменя "п" с "б", защото често гърците произнасят и записват като "п" българското и тракийско "б". Полученото "Бела- гея" изведнъж сякаш раздра плътната завеса пред очите ми. "Бела - гея", Бялата отвъдморска земя, можеше да бъде само Атлантида, великата цивилизация, , чиито оцелели синове са дарили своя културен модел на новото човечество. Внезапно всичко се подреждаше и заставаше на мястото си - имената на древни градове като македонската столица Пела (Бела), идентични с тези на множество селища в днешната българска територия -Бяла, планината Беласица и пр. и пр. подобни названия указваха местата, където са живели техните оцелели общности, обкръжени от "новите хора". В басейна на Бяло море, по неговите архипелази и специално на о-в Крит тяхното присъствие е било особено интензивно, ето защо морето е наречено "Бяло". Имена на митични герои като Пелий, цар на Йолк, син на Посейдон (Посейдония е друго название на Атлантида) и Пелей, съпруг на морската богиня Тетида, баща на Ахил, намираха своето истинско звучене като Белий и Белей(Бельо). Всъщност в атлантския произход на Ахил бях сигурна и преди(посочвам го и в книгата си "Атланти и чудовища"), имайки предвид, че е син на морска богиня, че е внук на Еак, един от съдиите в подземното царство, че доспехите му са изковани от самия Хефест и че поданиците му са наречени"мирмидонци"т. е. "мравки", сякаш са гледани отгоре надолу от същество с наистина колосален за човешките мерки, ръст.

Заключението, че понятието "Бял" - "Баал" е свързано с атлантската раса, се потвърждава и от названието "Беловодие" на подстъпите към Шамбала, чийто смисъл, според мен, освен очевидния "бяла вода", е и "път, вход, водещ към страната на Белите". Белуха се нарича и най-високият връх на Алтай, свързан, според съвременните руски изследователи, със следите от прастара култура, както и чрез дълбоки подземни галерии - с Хималаите.

По такъв начин понятието "пеласги", транскрибирано като "беласги" придобива по-отчетлив силует. Според древните гръцки автори елините са грабнали голяма част от културните си достояния именно от пеласгите, нещо повече, Херодот твърди, че атиняните, най-цивилизованите гърци, са кръвна и духовна сплав от елини и пеласги. Омир, за чийто тракийски, а не гръцки, произход многократно съм привеждала доказателства, в прекрасното си описание на Крит в "Одисея" (XIXПесен), съобщава за няколко етноса на острова, сред които се откроява "племе свещено пеласги". Но той не се спира на никакъв техен характерен физически белег, вероятно защото съвременниците му са били наясно как са изглеждали пеласгите, а може би и защото пеласгите - "беласги", по негово време вече са изгубили много от специфичните черти на атлантите. Това ме навежда на следната мисъл - в латинските езици суфиксът "-asc", "-asca", "-accio", "-asse", прикрепен към дадена дума, означава дериват, влошено качество, подобие на истинското. Възможно е в древността този суфикс да не е придавал негативния смисъл, който носи сега, а просто да е имал значение на "потомък", "произлизащ от". Според мен "пеласг", "беласг", в случай, че не означава директно "атлант", "идващ от Бялата земя - Бела-гея", може да има смисъл на "потомък на атлантите, белите", в чиито жили вече тече кръв, смесена с тази на новото човечество. Един "метис" - в най-благородния смисъл на тая дума - носител на културата и бялата кожа на своите атлантски деди, но изгубил грамадния ръст, придобил в голяма степен физическите черти на съвременния човек. Той вече е посредникът и транслаторът на цивилизационния модел. В книгата си "Атланти и чудовища" заявявам, че атлантите са родоначалници на тракийските династии(факт, отразен в т.нар. древногръцка митология), че са предали своите познания и са смесили своята кръв, както с тази на траките и българите, така и с тази на други древни народи. Според мен бялата кожа на ариите е наследство от атлантите. Те стоят в основата на физическия облик и творческия потенциал на бялата раса.
Интересно е как атлантите са назовавали своята раса. Производното от Атлантида (Посейдония)слово "атланти" явно е обозначение на техния географски произход - подобно на "европейци", "африканци"- и може би дори не е самоназвание, а им е дадено от новото човечество - така, както зовем( понякога съвсем погрешно) коренните жители на Новия свят "индианци", "американци" и пр. Кое специфично слово обаче са употребявали самите те, за да изразят за себе си това, което ние влагаме в понятието "човек" - т.е. собствения си вид и произход?

Убедена съм, че това е думата "Бог" - да, точно това кристално слово, влязло без промени и примеси в лексиката на българите, техните най-преки наследници, а оттам и в речника на други народи. Удивително е на колко места по цялата планета е разпространено това обозначение и навсякъде, където се среща, то има почти еднакво звучене и сходен смисъл:

град Богор в Индонезия
планина Бокор в Камбоджа
Gmina Bogoria, воеводство в Полша
град Бангор в Уелс
град Бангор в Сев. Ирландия
езеро Богория в Кения
село Богория в Бопалгар Техсил
(Bopalghar Tehsil), Джодпур, Раджастан, Сев. Индия, до границата с Пакистан

Забележително е названието Бопалгар, което директно свързва понятието Бог с нашия етноним - palgar, balgar. В някои езици (напр. в унгарския) полгар означава гражданин, но това понятие пак има историческа връзка с българския етнос.

Още по-интересно е, че големият град Бопал, столица на днешния щат Мадя Прадеш, е основан през 11 век от владетел на име Божа Дева от династията Парамара, начетен познавач на Писанията. На 28 км от Бопал(име, което носят и други селища в Индия), се намира древният център Божпур, известен с паметниците си, сред които е най-старият храм, посветен на Шива - Божешвар, останал недовършен. Смята се, че храмът е предназначен за царствени погребения и наистина, в зоната са открити триметрови скелети на исполини. Съществува индоевропейски език, наречен божпури, който се говори в Индия и Непал.

Римските историци Плиний Стари и Страбон съобщават за царе на име Бокх(Богус) и Богоду (Богодух?), владетели на Мавритания. В тази епоха това е бяла страна, населена с гетули. По името на Богоду, тя започва да се нарича Боготиана. Не смятам, че са случайни и названията на аристократичните рангове в старата българска държава - боили(високи, висши), багаини и багатури.Понятието "big"- "голям" в английския език,според мен,също произлиза от "Бог".
От особено значение е и названието Багала на превала, водещ в долината Рингмо и свещеното езеро Паксунда( на непалски: Белоснежното езеро), сочено от ведическата традиция като вход към Шамбала.

Тези и много други имена и факти, ме карат да заключа, че именно "Бог" за атлантите е словото, съответстващо на понятието "човек" и "човешки род " за нас. Не всички "богове"са загинали вкупом при катаклизма, потопил континента-майка. Тази глобална цивизация е покривала цялата земя и колониите й дълго след потопа са били огнища на културно онаследяване. Един любопитен детайл към казаното дотук, е фактът, че магьосниците от втори ешелон на религията вуду, разпространена първоначално по западното(атлантическо)крайбрежие на Африка, намиращо се срещу вероятното местонахождение на Атлантида в океана, се наричат "бокори" - явно, те са част от човеците, попили "черната страна" на тази "бяла" цивилизация.
Българският народ е единственият, който всеки ден хилядократно обявява на света своята принадлежност към расата на Белите Богове със самото произнасяне на местоимението "Аз!". В това местоимение 1 л.ед.ч. , което всеки от нас изрича, отнасяйки го към собствената си личност, се съдържа съкровеният български генетичен код. Ето защо:
Неотдавна бе доказано, че понятието "Аси" – "Асени", "Асини" с което са назовани скандинавските богове, обитаващи небесната страна Ас-гард (Ас - град), означава "Бели". Същото название носи монетата аспра - сребърна, бяла (тракийска, а не гръцка дума), както и множество планински върхове, наречени "Аспромонте" (Бели връх) в Италия. Великата българска династия Асеневци, извела нашата държава към една от епохите й на най-светъл възход, носи двойно потвърждение на своята расова и духовна наследственост - Асен Белгун. Известно е, че цар Калоян е бил красавец (това е запечатано в името му) с огромен ръст - над два метра.

Аз стигам още по-далеч, като разкривам съкровището, вложено в нашето българско "аз" (тавтологията не е случайна). Асен-белгун е всеки с кръв и род български. Откривам това наследие и в името на цял континент, най-големия на земята - Азия, утроба, люпилня на древни цивилизации. Той е бил "бял" преди взривното размножение и завоеванията на жълтите народи. Нещо повече - дръзвам да "изляза на борба със стихиите" и да заслужа гръм и мълнии да се посипят по главата ми, защото ще оспоря един наш сакрален културен възглед, осветен от традицията и авторитетите на епохата от Възраждането насам - тълкуването на нашето А-Б. Смея да разчета в първите знаци на българската азбука - Аз Боуки - посланието:  "Белите Богове. . . ". Всъщност няма никакво светотатство - писменият знак, буквата (законът), са дар за човечеството от Боговете. Арамеите винаги са знаели, че тяхното понятие за буква - "агарта"- е идентично с названието Агарта, другото име на Шамбала, страната на Безсмъртните.

Всички авторски права са запазени!

КАНАРИ И КАНАРЧЕТА

Произход и значение на името канарии (Канарски острови)
ГЛАВА ОТ КНИГАТА "АТЛАНТИ И ЧУДОВИЩА" - ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПЕАВА СА ЗАПАЗЕНИ
За значението на името Канарии има три версии, първите две от които са „надживяни“, „преодолени“, а третата, „задълбочената“, се е циментирала като непоклатима аксиома. Че „Канарии“ не произхожда от „canard”, френското название на патицата, съм напълно съгласна. Че не идва и от разноцветните канарчета, които дълго време са били ценна островна стока, изнасяна за Европа, това също е очевидно – логиката е обратна, думата „канарче“ е производна от Канария. Но, уви, ще се наложи да оборя и такъв авторитет Плиний Стари, който извежда името на архипелага от словото „canis”, куче – общоприетата версия, над която никой повече не се замисля.
Канарските острови са били известни още от древността. За тях са писали Омир, Хезиод, Диодор Сицилийски, Плутарх, Плиний Стари, Птолемей, Помпоний Мела, Сенека. Нещо повече, името Канария е било известно на някои древноримски автори, които са се опитвали да го обяснят. През XIV век. архипелагът е преоткрит от европейските мероплаватели, а по-късно е завладян от испанците, които се отнасят към местните жители с познатата конквистадорска свирепост. Народът, обитаващ от прадревни времена островите Гран Канария и Тенерифе – непокорните гуанчи, високи, руси и светлооки, носители на уникална култура и свободолюбив дух, е почти изтребен физически. Неговите оцелели потомци изгубват своята историческа памет и се смесват с общото население от другите островни етноси и с колониалните пришълци.

Днес, когато алтернативната история безапелационно сочи Канарските острови като част от потъналата Атлантида, а официозната подло мълчи, гуанчите празнуват триумф постмортем, a името на архипелага гърми в Интернет. Всички се силят да го обяснат… и всички стигат до няколкото известни цитата от „Естествена история“ на Плиний Стари, с които неминуемо се съгласяват. Даже видният изследовател Николай Непомнящий, автор на ерудирания труд „Последните атланти“, посветен на гуанчите, благочестиво се уповава на казаното от римския авторитет.
В книга V от „Естествена история“, разглеждаща Африка, Плиний Стари съобщава, че Светоний Павлин, пръв от римските пълководци, се е добрал до земите оттатък Атлас, „до реката наречена Гер“, „през пустиня от черен пясък, където понякога се появявали изгорени скали. Жителите на съседните на тази планина (Атлас) гори, се наричат канарии, защото като кучета („canis”) ядат част от вътрешностите на дивите животни“. По нататък Плиний Стари добавя, че нумидийският цар Юба II (I в. пр. Хр. ) е извършил пътешествие до „островите на Мавритания“, за които „няма точни слухове“, но „неотдавна стана известно, че те лежат срещу земите на автололите, те са открити от Юба, който отворил на тях работилници за боядисване на тъкани с гетулски пурпур“.
Плиний изброява няколко острова, между които о. Канария, наречен така заради „множеството кучета с огромни размери, две от които били доставени на Юба; там можело да се забележат следи от съоръжения…“. Плиний изброява плодните дървета на благодатния остров и споменава, че Юба е отвел със себе си в Африка кучетата от тази особена островна порода.
Преди да разтълкувам казаното от римския писател относно името на остров Канария, ще отбележа три изключително интересни елемента в неговото съобщение. „Изгорените скали“, които се появяват понякога „в пустинята от черен пясък“, ме карат да мисля за следите от евентуален техногенен катаклизъм, предизвикан от Атлантида. Територията „ оттатък Атлас“ съответства точно на ширината на Канарските острови – част от изгубения континент. Другият интересен за нас, българите, факт е, че автололите, според обяснението на Плиний в същата книга, са част от гетулите, които практически владеят цялото пространство от Либия до Атлас и атлантическото крайбрежие на Мароко, делейки се на няколко, произхождащи един от друг народи – баниури, автололи, несими. Техни царе са Бокх и Богуду, от чието име „Далечна Мавритания“ носи названието Богутиана. Според съвременната историческа наука гетулите са предците на берберите, туарегите и кабилите. Гетули – гети, кабили – Кабиле (Тракия): имаме над какво да се замислим.

И третият елемент, разбира се, е съобщението за „съоръженията“ на Канария, докато на друг остров от архипелага, о. Юнония, според Плиний, се е намирал „малък храм, изграден от камък“.
А сега за фамозните кучета. Плиний Стари несъмнено е знаел латински доста по-добре от мен, но няма латински падеж, в който от думата „canis” (куче) да се получи „canaris” или  “canaria”. В италианските речници обаче фигурира понятието “cannuri” или “kannuri”, което означава „западноафриканските народи на запад от езерото Чад“. Езерото Чад се намира почти в центъра на северната половина на африканския континент, така че указаната територия подлежи на уточнение. Интересното обаче е, че в италианския език двойното „n“ съответства на “mn” в латинския. И тук на помощ ни идва Клавдий Птолемей („География“ кн. 4), цитиран в съчинението на Н. Непомнящий, който пише: „У Птолемей намираме упоменаване на областта „Ганария“, разположена… на ширината на най-западния остров от канарската група. Там (според Птолемей) са живели племена, наречени „камнурии“, същите каквито са и канариите. Древните автори привеждат названията на народите, живеещи по атлантическото крайбрежие на Мароко: “Canarii, Perois, Pharusiens”. “Ganar” – продължава Н. Напомнящий  - „е родовото име, дадено от западноафриканския народ волоф на берберските племена, живеещи на север от река Сенегал“.
Странно, но Непомнящий не прави основното заключение, че щом според Птолемей понятията „камнурии“ и „канарии“ са идентични, следователно в името на Канарските острови без колебание можем да разпознаем словото „камък“, „скала“, „канара‘, а в древните жители на архипелага – планинци, обитатели на скалите и върховете, защото островите са най-високите точки – планинските върхове - на потъналия континент. Странно, а всъщност няма нищо странно – Непомнящий е руснак, знае думата „камень“, камък, но не му е извесна думата „канара“, за да направи връзката. Оцелелите планинци от Атлантида са се разселели по атлантическото крайбрежие на Африка, не само в близост до Атлас, но и далеч по-надолу – до река Сенегал, естествената граница между днешните Мавритания и Сенегал. Във времената на древния Рим, тя е бележила граничната черта между белите и черните африкански народи и географската й ширина действително съответства на тази на езерото Чад. Но ако потомците на атлантите са смесили с гетулите в областта на Магреб  и на юг от Атлас, то следователно и в цяла Северна Африка – от Атлас до Либия, обитавана от гетулите ( „прадеди на бербери, туареги, кабили“), можем да търсим следи от атлантско присъствие. И ги намираме – в т. нар. Гарамантида, величествената империя, за чиито паметници, покрити сега от сахарските пясъци, тепърва ще се говори. Оставяме настрана Египет, тази малка Атлантида, чиито начала ако се съди по възрастта на сфинкса, са положени още преди бездната да погълне континента-майка.
Наблягам на свидетелството на Плиний Стари, че не Юба II и придружаващите го нумидийци, са дали името на о. Канария (днес Гран Канария), а са го „открили“ вече назован така, явно с името дадено му от коренното население и произхождащо от местния език. Това, население идентично с гуанчите от Тенерифе, на Канария се е наричало „канарии“.
Ако думата „канарии“, етноним на коренното население на архипелага, е така абсолютно тъждествена по смисъл и звучене, с българското слово „канара“, значи това е изключително важно откритие за нас, българите. Тя не е случайна дума, а името с което се е самоназовавал цял един прадревен народ (смятан днес за потомък на атлантския). Това е термин, който е представлявал неразрешима главоблъсканица за поколения изследователи. Това е езиков сфинкс, чиято загадка не е разбулил самият Плиний. И този сфинкс разкрива сега тайната си само чрез българския език.
Самото понятие „камък“ е ключово за човешката цивилизация, то е еманация на земната твърд, една от четирите основни стихии на Мирозданието, така че словото, с което е обозначено в даден език, също не е случайно. Пълната тъждественост между думите „камъни“ (в българския език) и „камнурии“ (в гетулския или може би дори в атлантския) е много важен симптом за езиково родство.
Твърди се, че езикът на гуанчите - „канариите“ е мъртъв навеки. Ако обаче на Гран Канария и Тенерифе отиде някой български изследовател, който знае какво търси, сигурно ще открие следи от този език – имена на царе, топонимия, надписи в пещерите. Стига, разбира се, да намери пари за пътуването и престоя си, защото българската държава, представлявана десетилетия наред от тъпи търгаши и невежи чиновници, никога няма да му плати командировката.
Засега на флага на Канарския архипелаг, от двете страни на щита със симетрично подредените седем острова, стоят в хералдическа поза две кучета. Грешка на Плиний Стари. На знамето, развяло се над върховете на Атлантида, трябва да се възвисява само една величествена канара – символ на вечността.

АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ ( ТОВА Е ЧАСТ ОТ ПУБЛИКУВАНАТА КНИГА "АТЛАНТИ И ЧУДОВИЩА")