ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ

ЕДНО от остроумните утешения на напредващата възраст е, че макар да не виждаме вече буквите отблизо, забелязваме отдалеч идиотите. Бях сигурна,че половин век плюс почти едно десетилетие,изминали от рождената ми дата, са ме дарили с тази спасителна способност на вътрешното зрение, нещо повече, вярвах, че за мен тя е вродена. Но явно,има моменти, когато натрупалите се обстоятелства,замъгляват това бдящо око, което ни пази от съприкосновение с посредствеността и съхранява нашата аура на вътрешен мир и самоуважение.Една от най-тежките драми на емигрантския живот, който съм принудена да водя вече двайсет години, е интелектуалната самота, невъзможността да споделяш заниманията си и да си част от този чудесен обмен, от този постоянно протичащ флуид, който наричаме духовен живот на собствения народ.Така дори чистата радост от откритията се превръща в горчивина.Издадените книги,публикуваните статии, не заместват директното общуване, те са само бутилки с послания, хвърлени в океана,а корабокрушенецът остава  сам да се гърчи на пустия бряг. Когато тази мъчителна неудовлетвореност, която изпитва не само изкушеният в науката, но и всеки интелигентен емигрант в чужда чужбина, се съчетае и с верига неудачи в ежедневието, тогава човек губи компаса си и става жертва на идиотите, от които цял живот се е пазил. Един от върховните съвети,които ни дава Пушкин е "не оспаривай глупца!" Признавам,престъпих го и ето как:

Преди седмица за пръв път в живота си реших да участвам в "историческа" дискусия в Интернет, под статията на едно лице,разглеждаща тема, по която съм работила и която ми е близка. То беше като подхлъзване и цамбурване в помийна яма. Бях съгласна с общите заключения на лицето,които съвпадаха с моите( публикувани преди три години), но обясненията на ред важни понятия,които изграждаха логическата структура на публикацията му, според мен бяха повърхностни и неверни, така че просто му съобщих моите транскрипции и отбелязах в кои мои публикации могат да бъдат намерени. Ужас, все едно че хвърлих камък в жабуняка. Двама представители на помийната фауна, истерично ме погнаха с намерение да ме разкъсат - единият поради своя очевиден психиатричен статус, а другият - поради страховит интелектуален дефицит. И двамата бяха явно отколешни "дискусионни" спътници на автора на статията, така както пановете и сатирите са неделима част от шумната свита на "божествата" (поставям думата в кавички само в този случай), като при това оставаха "анонимни". Куриозно е, че вторият анонимен, който бе превърнал "дискусията" в монолог на простащината, се подписваше с фарсовото "проф.д.и." и май наистина е преподавател по история в някакво, макар и дълбокопровинциално, но все пак висше учебно заведение. Той стръвно ме обвиняваше в ненаучност като под "научност" разбираше най-примитивната и дребнава схоластика, от която по-изтънчените догматици в науката отдавна са се отървали. На всичко отгоре бе скаран с   елементарните граматични правила, езиковата му култура бе на тройкаджия в прогимназията.Това бе парад  на невежеството ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА(Е.Ротердамски), които в мое лице бяха открили вечния си враг - неординерно мислещия човек и бяха във възторг от възможността ритуално да го линчуват и поведат към кладата. А тази възможност, уви, им дадох самата аз, влизайки в обречено сражение с бронираната и всесилна в България посредственост. Само си представете какви влечуги населяват катедрите на нашите университети, какви безименни и безлики карикатури плюскат от държавната ясла и осакатяват младото поколе ние. Способните хора в нашата страна са напълно маргинализирани от повсеместното разплождане  на тези човекоподобни, покорили  "с пълзение" академичните, административни и политически "висоти". Карнавалът на тази "дискусия" беше точно отражение на зловещия духовен погром над нашето общество, пък и над целия човешки род. Дойдоха времена, в които ,както казва Джагаров "глупец ще те учи на ум, безчестник на чест ще те учи".
Въпреки рицарската защита на моята личност и на методите ми,оказана ми от други участници във форума", авторът на статията и арбитър в дискусията, в крйна сметка се солидаризира с "и.д.проф." и ме блокира - поради нулевата ми толерантност  към  атаките на глупците. Жалката ми печалба от цялата нелепа ситуация в която сама се набутах, бе че направих бърз морален скенер на когото трябваше. По принцип, този, който ви уверява, че е обуздал егото си, е роб на егото и не търпи възражения. Този, който твърди,че е чувствителен, всъщност е лишен от тънки антени и пр.и пр. Стара като света е максимата, че когато някой проглушава слуха  ви с притежанието на някакво морално качество, в действителност е лишен тъкмо от това качество.

Хайне се е провикнал: "Идиоти, с камъните, с които ви убих, си издигнахте паметници!" Съзнавам, че пишейки настоящия текст, произнасям дитирамби на подобни лица със самия факт, че се занимавам с тях. Но се чувствам осквернена. Стоя под душа и пак усещам смрад на скунксове. Имат  право в едно - не те дойдоха при мен,а аз се гмурнах при тях .
Това, което обаче не подценявам никога, е маймунската джебчийска сръчност на разните анонимници. Атаките на безименните в подобни "дискусии" много често целят да провокират гневния изследовател и да изтръгнат информация,която после да публикуват под собствено име и подпис. Ето защо реших отново да представя моите идеи за произхода и значението на имената, които посочих в плачевната "дискусия". Те вече са оповестени в моите книги и статии,но някои от тях са останали сгушени между страниците и не са намерили широка публичност. А добре известно е правилото, че да за да опазиш нещо от кражби, трябва да го предложиш на всички.

КРИТ - Според мен името на острова произлиза от особения му статут на научна база и изследователски център. Чий център? Ще предизвикам вероятно хули, не много по-различни от гореописаните, но става дума за едно от последните блестящи огнища на атлантската цивилизация, предала своите познания и готов културен модел на новото човечество и преди всичко на траките/българите. Няма да повтарям написаното в книгите ми "Връх България"и "Атланти и чудовища". Прочутият "диск от Фестос" доказва с разказа си това присъствие и това грандиозно предаване на знания - той не е пиктографско писмо, а паметен медал, завет, използващ недвусмислени символи. Формата и съдържанието го причисляват към артефактите от рода на т.нар. Календар на маите, който със сигурност е по-древен от културата Майа. Накратко - Крит означава "скрит", "крипта", скривалище и е в пряка връзка със съществувалия на острова Лабиринт. В България и Италия днес има едноименни селища - Крета. Смисълът на  понятието "писмен знак", "писание - скрипта - има същият произход.

ЛАБИРИНТ - Според мен първоначалният смисъл е "работилница" и той е свързан с "лабрис", двойната брадва, обозначавана като сечиво, оръдие на труд, на работа. И днес съществува словото "labor", "lavoro" - работа. "Лаборатория" означава работилница. Това подтвърждава идеята, че древният Лабиринт е бил тайна работилница за научни опити и изследвания.
КНОСОС - Извеждам го от словото, означаващо "познание" - гноси, "сognoscere" (гр. и лат. глагол). И днес на италиански "познавам" звучи като коношере, а на англ.глаголът е "know". На старобългарски понятието "книга", иманентно свързано с познанието, е "кънига". В Италия има две селища, трайно свързани с идеята за "познание" - и двете се наричат Каноса. Това в Пулия е изключително древно.

СЕТЯ - древен град на о.Крит. На Италийския п-в също има град с такова име - Сетя (Сетия), днес Сеци. Тази Сетя е била град на волските, в които имаме всички основания да разпознаем част от древните българи.Сетя обаче е и име на древно селище,днес голям град, в обл.Киндвара, щат Мадя Прадеш, централна Индия. На санскрит името означава лихвар, богат, знатен, но също и мост. Може би защото при преминаването на мостовете са се плащали такси, които са обогатявали някои обществени слоеве. Значението на sethya и seth като знатен,лихвар, с доловимото му негативно звучене може да бъде свързано с епитет на бог Сет, но в никакъв случай не със "сетен, последен", каквото е обяснението на автора на статията за която стана дума.

ГОРДИЙ - името на фригийския цар, баща на Мидас, директно се извежда от прилагателното "горд", което и в съвременния български език, и в древнотракийския, има един и същ кристално ясен смисъл. И днес е в употреба келтското име Гордон, Гордън, което означава горд и което с гордост е носил великият Джордж Ноел Гордън Байрон, наследник на горд шотландски род по майчина линия. Град Гордион означава "град на Гордий" с характерния за траките и етруските суфикс за притежание "-ион"- съответстващ на -"ов". Гордивия е древно селище на о.Крит, а Гордевио е село в швейцарския кантон Тичино,пазещ древната топонимия на лепонците (leponzi), част от етруските. Подчертавам, че няма нищо общо с "город", както свободно съчинителства въпросният господин.

ЕТРУСКИ - В много мои публикации отдавна вече твърдя,че това не е самоназвание,а епитет на този велик народ, който директно можем да свържем с българите и част от който са доблестните волски и лепонци. Името на р.Янтра означава буквално "машина "на санскрит.Това е чистата санкритска форма.В българския си вариант "етър"
думата е обозначение за работилници, сечива, трудова дейност. "Народ, работещ със сечива" - това е престижното название, дадено от другите,на славния висококултурен народ, наричащ сам себе си расени. Расени извеждамм от прадревното понятие "Рас", в арийската древноиндийска традиция "Радж" - цар, произлизащо от лъч,светъл.Древнотракийското име Раскупор можем да преведем като царски син,а може би и като "потомък на расените", етруските.
В книгата си "Връх България" давам отговор и на прочутата главоблъсканица с РУШКИТЕ БУКВИ"споменати в Жтиетооо на Кирил, написано от Климент Охридски. Очевидно става дума за ЕТРУСКИ ( ЕТРУШКИ) ИЛИ РАСКИ(РАШКИ) БУКВИ.НИЩО ОБЩО С "РУСКИ БУКВИ", потому что ЕТРУСКИ вовсе не русски.

МАДАРА, МАДРАС, МАТЕРА - Буквално "майки" мн.ч. санскрит( вж.Връх България, "Атланти и чудовища")

КАНАРИИ - Названието на о.Канариа и на едноименния архипелаг се извежда от прадревното понятие"канара", а не от canis - кучета, вж.статията ми публикувана в блога.

МОАВИТИ, МОАИ, МОХАВЕ  - Това сякаш бродещо по всички континенти и епохи име,привлече наскоро вниманието ми. Древният палестински народ,чийто произход нямам за цел да изяснявам тук,носи същото название като нативо-американския народ МОХАВЕ, дал името си (а според мен взел името си) от обширната пустиня МОХАВЕ, обхващаща територии от съвр.щати Южна Калифорния, Юта и Невада. Но, о чудо, това название съвпада до неприличност и със загадъчното слово МОАИ, с което древните жители на о.Пасха са обозначавали каменните гиганти,от които са изпитвали панически страх. Смисълът на товапрадревно име може да бъде разгадан с помощта на последните геофизични изследвания, направени в пустинята МОХАВЕ. Приборите от най-ново поколение са засекли ужасяващи звуци,издавани от песъчинките или дори от вътрешността на дюните, а може би и от каверни под повърхността. Това за мен обяснява и названието на странната пустиня Сонора, в която МОХАВЕ преминава. Последното идва не Ностра Сеньора Мария, а от понятието "звук", първото нещо, с което асоциираме името Сонора, когато го чуем. Остава да приемем,че Моаите са говорещи,предаващи, транслиращи звуци и мисли от човешкия към божествения или подземния свят и обратно. Такива "говорещи" статуи - като Мемноновите колоси - са описани в древността. А какви говорещи и с кого говорещи са били древните МОАВИТИ, които са истински или набедени поклонници на Молох, е въпрос на бъдещи изследвания.Едно всеизвестно слово, вероятно много по-древно,отколкото ни се струва,иде да потвърди идеята ми - мохабет, разговор.

И накрая - като щедър дар за читателите на  настоящата ми статия,хвърлям в ръцете им един ключ.Всяко неведомо понятие от тракобългарския ареал има своя звуков и смислов еквивалент в санскрит,езика на езиците.Освен това бъдете смели,не се бойте от насмешките на духовното простолюдие,а превеждайте чрез съвременния български език посланията на дълбоката древност. Ние, българите, държим в ръката си шперц към тайните на миналото, завещан ни от нашите велики предци. Той никога няма да ни подведе.

Търсете не само хоризонтални паралели в знаците и имената на различните народи - така има голяма вероятност да се подведете и винаги ще работите "на парче". Извеждайте тези прилики по вертикала, издълбоко - те са резултат от единен прастар носител на цивилизация и култура, когото все още не смеем да назовем.


О, неразумни и юроде,преди да хвърлиш камък срещу мен,прочети какво съм написала.


ИНФОРМАЦИЯТА В ТАЗИ СТАТИЯ Е ЧАСТ ОТ МОИ ПУБЛИКАЦИИ  В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ  ИСТОРИЧЕСКИ СПИСАНИЯ, В ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ И МОИ ВЕЧЕ ИЗДАДЕНИ КНИГИ.
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ.