Произход и значение на името Борис
Всеобщо наложено е мнението, че царственото име Борис произлиза от барс, снежния леопард. Звучи животински красиво, но винаги ми е изглеждало насилено, звуковата прилика е твърде незначителна. Още повече, че в ареала, населяван от траките, българите и кръвнородствените им народи, име, видимо произхождащо от „барс“, наистина е съществувало – срещаме го в името на Барсина, дъщеря на фригиеца Артабаз II, висш персийски сановник, която след гибелта на съпруга си Мемнон, гръцки пълководец на служба при Дарий III, става любовница на Александър Македонски и по-късно, в Бактрия, му ражда син – Херакъл. Следователно мъжкият вариант на това име би трябвало да е Барсин, Барсан или нещо подобно.
Че Борис изобщо не произлиза от „барс“, се убедих, когато у Диодор Сицилийски, в I книга от „Историческа библиотека“, посветена на Египет, прочетох краткото съобщение за египетския фарон Бокхорис от XXIV династия, управлявал страната от 724 до 712 пр. Христа.
Известно е, че името Борис в много исторически източници е упоменавано като Богорис. Тази моя догадка се потвърждава и от сведението на Плиний Стари в V книга от „Естествена история“, за двама мавритански царе от „гетулски произход“, които се казват Богоду и Бокх, като първият е дал името си на управляваната от него „далечна Мавритания“, назована Богутиана. Още в това съобщение долавяме тенденцията за преминаване на звука „кх“ в „г“ и за тяхната тъждественост. Бокхорис следователно още в дълбока древност е могло да бъде произнасяно като Богорис и това означава, че името на българския владетел, наложил християнството в нашата държава, има египетски, „гетулски“, а може би и още по-дълбоки корени. То произлиза не от царственото животно барс, а от самия Бог Хор. Тук е мястото да споделя и моята догадка за произхода на името Орфей, събратът на Озирис, цивилизовал тракийските народи. Дали то не означава Хор-пей, Пеещият Хор?
Нищо чудно, защото при изследванията си се убедих, че древните названия с лекота и точност могат да бъдат преведени и обяснени чрез българския език – един ключ, един лазер, едно мощно оръжие, съхранено от нашия народ, с което той може да прониква в тайните на времето.
АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ
Всеобщо наложено е мнението, че царственото име Борис произлиза от барс, снежния леопард. Звучи животински красиво, но винаги ми е изглеждало насилено, звуковата прилика е твърде незначителна. Още повече, че в ареала, населяван от траките, българите и кръвнородствените им народи, име, видимо произхождащо от „барс“, наистина е съществувало – срещаме го в името на Барсина, дъщеря на фригиеца Артабаз II, висш персийски сановник, която след гибелта на съпруга си Мемнон, гръцки пълководец на служба при Дарий III, става любовница на Александър Македонски и по-късно, в Бактрия, му ражда син – Херакъл. Следователно мъжкият вариант на това име би трябвало да е Барсин, Барсан или нещо подобно.
Че Борис изобщо не произлиза от „барс“, се убедих, когато у Диодор Сицилийски, в I книга от „Историческа библиотека“, посветена на Египет, прочетох краткото съобщение за египетския фарон Бокхорис от XXIV династия, управлявал страната от 724 до 712 пр. Христа.
Пирамидите на остров Тенерифе
Известно е, че името Борис в много исторически източници е упоменавано като Богорис. Тази моя догадка се потвърждава и от сведението на Плиний Стари в V книга от „Естествена история“, за двама мавритански царе от „гетулски произход“, които се казват Богоду и Бокх, като първият е дал името си на управляваната от него „далечна Мавритания“, назована Богутиана. Още в това съобщение долавяме тенденцията за преминаване на звука „кх“ в „г“ и за тяхната тъждественост. Бокхорис следователно още в дълбока древност е могло да бъде произнасяно като Богорис и това означава, че името на българския владетел, наложил християнството в нашата държава, има египетски, „гетулски“, а може би и още по-дълбоки корени. То произлиза не от царственото животно барс, а от самия Бог Хор. Тук е мястото да споделя и моята догадка за произхода на името Орфей, събратът на Озирис, цивилизовал тракийските народи. Дали то не означава Хор-пей, Пеещият Хор?
Нищо чудно, защото при изследванията си се убедих, че древните названия с лекота и точност могат да бъдат преведени и обяснени чрез българския език – един ключ, един лазер, едно мощно оръжие, съхранено от нашия народ, с което той може да прониква в тайните на времето.
АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
ВСИЧКИ АВТОРСКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар